Куманите имат огромна роля във Второто българско царство, като династиите Тертеровци и Шишмановци имат директен кумански произход, а според много историци куманска кръв тече и във вените на първите Асеневци. Този степен народ не само помага за освобождението на България от Византия, но и негови представители сядат директно на българския трон.  Ниже следва подробен преглед на куманските царе и династии, които управляват средновековна България: Династията на Асеневци (Връзки и съюзи) Въпреки че произходът на братята Асен и Петър е предмет на спорове, техните връзки с куманите са изключително силни.  

• Цар Калоян сключва стратегически брак с куманска принцеса, останала в историята като царица Целгуба (или Анна-Анисия).
• Куманската конница е основното оръжие на Асеневци. Тя носи великата победа над латинците в Битката край Одрин през 1205 г.  

Династията Тертеровци (Чист кумански произход) Този царски род произлиза директно от куманската аристокрация, която се заселва в България и приема християнството.  Цар Георги I Тертер (1280–1292): Той е кумански благородник (болярин), който застава на българския престол след тежка политическа криза. Името му идва от куманския клан Тертероби.   Цар Теодор Светослав (1300–1322): Син на Георги I Тертер. Той е един от най-успешните български царе, който спасява страната от татарската зависимост и стабилизира държавата. Цар Георги II Тертер (1322–1323): Последният владетел от тази линия, чиято ранна смърт слага край на династията. Династията Шишмановци (Кумански корени) След Тертеровци на власт идва родът на Шишмановци, който също има дълбоки кумански корени по линия на своя основател – деспот Шишман I Видински.  Цар Михаил III Шишман Асен (1323–1330): Първият владетел от династията, който обединява Видинското княжество с Търновското царство. Цар Иван Александър (1331–1371): Негов племенник, по чието време България преживява Културен златен век, но и се разделя политически. Цар Иван Шишман (1371–1395) и Цар Иван Срацимир (1356–1396): Последните български царе преди падането на страната под Османска власт.  

Куманските следи в българската култура, география и език са дълбоки и трайни, тъй като този войнствен номадски народ е бил основен съюзник и съуправител на Второто българско царство. През XII–XIV век хиляди кумани се заселват трайно в българските земи, приемат християнството и се сливат с местното население. Техният тюркски език (кипчакска група) оставя ясни отпечатъци.🗺️ Географски имена (Топоними)Куманските заселници са оставили имената си на десетки селища, реки и местности из цяла България.Директно произлизащи от етнонима „куман“:Село Куманово (край град Варна).Село Куманите (Габровско).Река Куманица (в Родопите и Троянския Балкан).Имена, свързани с кумански родове и думи:Коман, Коломан, Калиманица – разпръснати из различни региони.Талашманци – от куманската дума talashman, която означава „борец“ или „кавгаджия“.Камчия – според някои изследователи името на реката идва от куманската дума за камшик или тръстика.🗣️ Следи в българския езикПоради ранното им претопяване в българската среда, куманските думи навлизат директно в среднобългарския език, много преди османското нашествие.Обикновени думи:Тютюн – (първоначално със значение на дим).ТутDefault/Туткам се – бавя се, мотая се (от куманския глагол tut- – хващам, спирам).Котоман – едър котарак или преносно „големец“ (от куманското kotoman – важен човек).Сердар – военачалник (думата е с персийски произход, но навлиза у нас чрез куманите още в царските грамоти преди османците).👑 Лични имена и царски династииНай-внушителното куманско наследство е в българската средновековна аристокрация. Трите най-велики династии на Второто българско царство имат кумански корени:Асеневци – Името на цар Асен вероятно идва от куманското esen (здрав, читав). Неговото прозвище е било Белгун (от куманското bilge – мъдър).Тертеровци – Директни наследници на куманския хански род Тертероба (означава „орел“).Шишман

град Куманово (днес в Северна Македония); село Куманиче (днес носи името Кубратово, община Столична); село Куманите (община Дряново); село Куманичево (община Кавадарци) и село Куманичево (дем Костур). Имена, с които българите кръщават децата си: Куман, Кумана, Кузман, Кузмана. Фамилните имена: Куманов, Куманова, Кумановски, Половски, Половска, Польовски, Польовска, Кипчаков, Кипчакова.

Три от най-ценните паметници на половецкия свят са „Codex cumanicus“ – триезичен кипчако-латино-персийски речник, създаден през 1303 г. в периода на Златната орда; богатото погребение на воин и неговия кон и въоръжение с ценен исторически, археологически и антропологически материал; и известните „кипчакски каменни баби“ – курганни стели[